ИКТ в образованието.. в България. Голяма гордост беше масовото въвеждане на компютри в училищата. Няма да обсъждам факта, че в доста по-малки градове и особено в селата компютрите си стоят в кашони по мазетата - по простата причина, че няма квалифицирани учители, които да ги използват и въведат в учебната програма. И по този въпрос се действа активно - така казват.

Смятам да помисля върху самата концепция на ИКТ в образованието. Какво разбираме под това? 

Масово се оборудваха компютърни кабинети. Така ИКТ се превърнаха в обект НА, не в инструмент ЗА обучение. ОК, разбирам, че ако едно нещо ще се използва с дадена цел, първо то самото трябва да се познава добре. Но личният ми опит от часовете по Информатика показа, че те са неефективни и безсмислени. 70 % от преподадените ни знания, не бяха нищо ново за нас - по простата причина, че всички от класа имахме компютри вкъщи, които ежедневно използвахме. Останалите 30 % бяха доста задълбочени неща, които всички знаехме, че няма да ни трябват. И до ден днешен, наистина, новото от часовете по Информатика не ми е послужило. Като се имат предвид изминалите години, можете да се сетите, колко от него се е запазило като знание. Така се оказа, че цялата налична техника се използва за безрезултатни занятия. В същото време в нито една класна нямаше нито един компютър.

Доколкото имах възможност да обсъдя проблема с някои европейски колеги, ситуацията е същата и при тях. Особено в Германия, Испания, Италия и Франция. 

Най-голям прогрес имат Скандинавските страни и отчасти Холандия. Там концепцията е наистина "ИКТ в образованието", а не "Образование по ИКТ". Компютри има във всяка класна стая ПОНЕ по три. Децата се научават да използват компютъра за учебни цели, което прави материала много по-достъпен и приятен. Те се научават да мислят, да търсят и обработват информация самостоятелно. Ролята на учителя е по-скоро да ги ориентира и да им помага в работата, а не автоматично да налива информация в главите им. 

И тук се появява втори основен проблем. Сегашната система на подчинение на учителя е вече остаряла - доста добре е служила в периода на индустриализацията, но сега, в ерата на информацията и демокрацията, трябва да се промени коренно. Един млад човек трябва да се научи да мисли сам, да взима решения и да носи последствията от тях. Автоматичното записване на информация, без каквото и да е съмнение в "авторитета" - учителя лишава учениците от креативност и инициатива. ИКТ са като бомба - поставени в една среда, те я променят изцяло, разрушават нейните традициите и я трансформират в нещо съвсем ново. Те са доста добър посредник между учениците и учителя, но и двете страни трябва да приемат една нова роля. Учителите трябва да се откажат от ролята на "Даващия", а учениците трябва да забравят пасивната и лесна роля на "Приемащ". Новите отношения биха били по-скоро като между партньори. И двете страни трябва да са готови да се учат една от друга, да си взаимодействат, без притеснение да си задават въпроси. 

Едва при постигането на тази система би било възможно ефективното използване на компютрите като средство за обучение. Тази система би родила подходящите за информационното общество хора- бързо мислещи, конструктивно съмняващи се в поднесената информация, бързо адаптиращи се към нови ситуации, успешно работещи в екип и в междукултурна среда. А може би е обратното? Може би точно въвеждането на ИКТ в класната стая ще подтикне либерализирането на системата? Сигурно най-успешно би било да се действа паралелно. Поздравявам учителите, с които се запознах и които поддържат тези виждания. Явно има проблясъци сред образователните среди - едни от най-консервативните според общите виждания, но толкова важни за обществото като цяло.

Сбъркана е цялата концепция на компютъризацията в училищата.
Първо, че няма учителски ресурс, който да използва адекватно тези компютри и да обучава децата на работа с тях, и на работа чрез тях.
Второ, обикновено децата знаят много повече от преподавателите си и ги правят за смях.
Трето, по принцип в света на интернет, училището като концепция е морално остаряло, тъй като цялата необходима информация е на един клик разстояние. Знанието вече е извън контрола на преподавателите и скоро ще се окаже, че младите знаят в пъти повече от хората, които ги учат, а това вече е абсурд.

"Да обичаш на инат" е бг филм от 1986 година, който не само показва отношенията между ученици и учители и техните роли в класната стая (валидни и днес), но и един конкретен факт: 1986 в училищата има компютри и учителите се обучават да ги ползват. Днес, 21 години по-късно, в училищата отново има компютри и учителите отново се учат да ползват компютри. Обикновено правя груб коментар "Учителите за 20 години не се научиха да ползват компютри". Мога да оправдая учителите. Доскоро компютрите не бяха толкова достъпни. И днес не всеки учител може да отдели пари за компютър. Но днес в училищата има доста компютри. В много населени места отдавна има интернет зали. Така че, мога да оправдая само учителите от малките населени места, в които не е имало интернет зали и компютри в училищата. Другите?

От онова време е и вица за компютърното обучение: начална учителка домъква два компютъра в класната стая и пита първолаците, "Какво е това?", те казват "Компютър". "А това?". "Компютър". "Един компютър плюс още един прави два. Е, деца, това е същото като с ябълките и крушите."

Съгласна съм с Ники, че компютрите трябва да са средство, а не цел, но ако изхождаме от даденостите, известно време за определени групи учители и ученици, те трябва да бъдат на първо време цел - все пак хората трябва първо да се научат на основни умения за работа с компютър, за да могат да го ползват за образователни цели. Нужна е гъвкавост - да се организира обучение за работа с компютър за тези, които нямат умения и да не се губят време и пари да се обучават на начални умения тия, които вече имат такива.

За учителите бяха организирани курсове на много места, платиха се много пари на обучители, но научиха ли се учителите са ползват компютри? Много от тях не. Въпросът не е само в качеството на курсовете, но и в мотивацията на учителите. Кой се опита да обясни на учителите смисъла на тези курсове - истинския смисъл, не това, че ако не минат курс, може да си загубят работата?

Учители и ученици на много места могат да се обучат без пари - ако се ангажират учениците да учат учителите. Така ще се направи и първата стъпка в промяната на взаимоотношенията. Учителите ще осъзнаят, че могат да научат нещо от учениците си. Учениците ще се почувстват ценени от учителите. И двете групи ще работят заедно, със съзнанието, че правят нещо значимо.

И, както в Холандия, пък и други страни, хубаво е компютрите да излезнат от специализираните зали и да влезнат в обикновените класни стаи. Иначе ще продължаваме да имаме случаи, в които учителите смятат, че не е редно да влизат в компютърните зали ако не им се плаща специално за това. Ето така постави въпросът един директор на училище пред министъра на образованието. Бях там, чух с ушите си: "Ами Вие хубаво ни купихте компютри, ние оборудвахме залата и сега стои заключена, понеже учителите няма да я ползват, защото не им се заплащат допълнителни часове да я ползват." Доста са учителите, на които не се досещат, че могат да проведат редовния си час в компютърната зала ... по някакъв повод.
____________________________________

Лидия има блог, в който пише за образованието... и много други интересни неща:
http://lydblog.wordpress.com/

Наистина въвеждането на компютърните технологии в образованието е доста... променящо, развиващо и подпомагащо работата. Преди години аз ползвах залата на едно училище, за да преподавам История и децата оставаха доволни-много повече възможности се дават. Като се възложи и задача за намиране на различна информация в нета, вкюлчително и противоречаща на утвърдените мнения, става още по- забавно. Сега ,доколкото знам, от министерството са пратили на всяко училище мултимедиен проектор(по един!) и лаптоп(по един!), за да се улесни използването на ИКТ в образованието.
Обаче - сами се досещате, че ако няколко учители решат да използват проектора едновременно - не е възможно. Също, в училищата има една, максимум две зали с компютри. Мечтата ми :) за компютър в училищния ми кабинет така и не се осъществи и всичко съм правил вкъщи, след работно време(хм, докоро много се говореше, че учителите работят само по 6 часа учебни на ден- хаха-всеки, който е правил презентации, знае добре, че търсенето на инфо, структурирането и изграждането във вид,който да е занимателен и достъпен, никак не е работа за 5 минути.
Още нещо за ИКТ- в момента има предмет Информационни технологии - този предмет е предназначен за усвояване на знания за работа с компютър за различни цели. А вече използването на компютър за целите на даден учебен предмет е нещо съвсем различно. По история например в горен курс си има такива уроци в самите учебници.

показва правотата на моето твърдение, че не повече от 20% от хората знаят да ползват PC. И причината е в едно основно нещо - болшинството от хората само си мислят, че знаят и че могат да мислят.

А, бе, младежо, как ще ползваш компютър за каквато и да е работа, ако преди това не си се научил да го ползваш за въпросната работа?

По този въпрос един мой приятел казва следното: "Ако знаеш да пишеш на хартия, лесно ще се научиш да пишеш и на компютър. Ако знаеш да проектираш електроника на хартия, лесно ще се научиш да проектираш и на компютър."

Тоест, преди да започнеш да ползваш компютъра за каквото и да е, трябва да се научиш да правиш това "какво да е" без компютър, а после трябва да се научиш да го правиш и с компютър.

И можеш ли да ми кажеш как ще се научиш да правиш тези две неща, ако преди това няма кой да те научи да ги правиш? Ще кажеш - ще чета. Да, ама няма такава книга, в която да е описано всичко. Което ще рече, че ще трябва да прочетеш твърде много книги, което пък струва много време и усилия. И пак ще трябва да питаш някого.

За това хората са измислили нещото, което се нарича образование - то спестява време, средства и усилия. Но за целта трябва да слушаш много внимателно учителя си и да изпълняваш стриктно указанията му (при положение, че той е достатъчно компетентен). И особено важно е да си дисциплиниран именно при обучението по компютри. Защото компютърът изпълнява точно това и само това, което си му задал - той не мисли, не разсъждава и не чувства.

И последна моя препоръка - понатрупай повече опит в областта, в която искаш да изкажеш мнение и тогава се изказвай. Защото в противен случай се изказваш неподготвен.

А що се отнася до компетентността на учителите (въпрос, който съм засягал в други мои постинги и коментари), тя в много голяма степен зависи от цената, която обществото плаща на учителите. За тези заплати - такива учители. При по-високи заплати много по-лесно могат да се намерят нужните специалисти. А ако не могат да се намерят, значи че заплатите не са достатъчно високи.

Аз винаги съм казвал, че компютърът не решава проблеми, а създава. Но на когото го кажа ме гледа сякаш съм извънземен. Защото съвременните ИКТ искат изключително много знания. Болшинството хора даже си нямат представа колко знания и мисловни умения се изискват, за да ползват ефективно компютъра. Тъй че няма нищо чудно, че компютрите в училищата не се използват достатъчно ефективно.

За пример: Като кажа на хората какви неща правя с моя стар компютър те си мислят, че ги лъжа. Защото не знаят, че за да се свършат тези неща се изискват преди всичко знания, а не супербърз компютър.

За това и компютърът създава проблеми, а не ги решава - защото хората си мислят, че компютърът ще ги освободи от нуждата да ЗНАЯТ.

Коментарът, който сте написали е много добър пример за разликата в мисленето на поколенията. Вие си мислите, че някой трябва да налее знания в главата ми, докато аз го слушам прилежно. Какво се получава обаче, когато програмата за обучение по ИКТ е абсолютно безсмислена? Защо ми е да уча употребата на Paint в 9-ти клас, при положение, че аз и целият ми клас познаваме програмата перфектно от години? Учихме какви ли не глупости за Word и Excel, които ни бяха познати отдавна. В този смисъл ние пиляхме времето си, учителите изгубиха своето, а компютрите се задръстиха с много и различни игри. Може би компетентните учители трябваше да се сетят да сложат забрана за инсталиране на програми от ученическите акаунти.
Съветвате ме, да понатрупам повече опит, преди да се изказвам. Тоест сега трябва да слушам Вас- авторитета? Трупането на опит е постоянен процес, следователно ще се изказвам сега, ще се изказвам и след 30 години. Не ми харесва идеята Ви, че докато един ден не реша, че съм видял вече достатъчно, няма да имам правото да говоря. Живеем в общество на диалога. Аз твърдя едно, Вие друго, спорим и така се доближаваме до истината. Целта на тези блогове е именно диалог и доближаване до истината. Тоест, когато аз твърдя нещо, едновременно с това задавам и въпрос. Точно моето "неподготвено изказване" ми носи още опит, защото подтиква хора като Вас, да защитят своята позиция - при това в публичното пространство.
Не съм съгласен, че компютърът създава проблеми. Просто той разрушава старомодната и неефективна система на образованието. Може да се изненадате, като разберете мнението на хората за ползата от тяхното средно образование. Компютърът не освобождава от нуждата за знания, а увеличава ефективността на методите на придобиването им. Само активно мислещ човек може да използва пълноценно компютрите, но образователната система не възпитава мисленето и креативността. Напротив - проявиш ли собствено мнение, следват редица санкции. На учениците е ПОЗВОЛЕНО да мислят само това, което казват учителите. Анализ по литература - това е, което пише в критиката. Можеш да го наизустиш и представиш, НО В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ да представиш собствена гледна точка.
НО.... съм съгласен с Вас за едно. Заплатите на учителите са мизерни, следователно и образованието ще бъде мизерно. Вече казах, че учениците трябва да възприемат учителите като свои партньори, с които имат обща цел. Но това няма да се случи, докато самите учители са на по-ниско социално стъпало от тях.

P.S. Грешите много в повечето си разсъждения, но пък виждам, че отстоявате вярванията си твърдо. Та... послеписът беше именно за образователната система. Тя е ЗАМИСЛЕНА да спестява време, средства и усилия. На практика тя прави точно обратното. А мисълта Ви, че трябва да прочета много книги или да слушам много в час, за да се науча да работя с определен вид програми... оставям без коментар. Смятате ли, че ученик от 7-ми клас, който прави Powerpoint презентация е чел книги за това или е внимавал в училище в съответния час? Или пък според Вас в програмата на училищата някой се е сетил да сложи C++ или Delphi?!

А аз какво да кажа, като съм учил информатика преди 1998г :)- цял клас на еднин компютър от време на време :). Ама такива са били тогавашните условия. Сега е много хубаво, че Информационни технологии като предмет се учат от пети клас. Вие сте навътре с компютрите, както и много други деца в училище, предполагам. Но за съжаление, не сте мнозинство :( Ако в големия град е така, в малките и по-малки селища - не е. А училището за съжаление може да работи само по средата. За едно дете, което няма компютър часовете са интересни. За другото, което работи с Корелдроу и Фотошоп или прави сайтове - не е. А за да се ползва по другите предмети компютъра - първите деца трябва да имат познанията от часовете по ИТ.
И сега да напиша и една случка от мия опит. Тъй като разполагах с лаптоп и мултимедиен проектор, ползвах ги. Един път направих презентация за Елин Пелин. За да бъде атрактивно, отделих доста време, за да открия оригинални записи на писателя - да чуят гласа му, да го видят. Интересни случки от живота му, изказвания и т.н. Откъси от филмирани негови произведения. Картини,свързани с творчеството му. Аз си я харесвах презентацията. Деца пък трябваше да открият определени данни, също от интернет. И какво се получи - на някои им беше интересно. А едно момиче каза - "Уф, пак лииии, вместо да ни пуснете някой филм, Вие пак скучни работи ни пускате."...

Определено приветствам този начин на работа. Да, винаги ще има ученици, на които ще им е скучно, каквото и да се направи в час. Но другите със сигурност ще запомнят гласа му и интересните случки от неговия живот. Аз имам такъв опит с учителката по физика. Вместо да онагледява теориите с остарелите предмети от задната стаичка, тя ни подготвяше Флаш-презентации... Така по доста интересен начин, можахме да се запознаем с магнитното поле, а да не говорим за презентациите по частта с астрономия. Имаше гледки от избухващи звезди и създаващи се съзвездия в тези часове, които никога няма да забравя. Така тя успя да интегрира компютърната технология в час. Браво и на Вас! :)

Гледки, звезди, флаш, презентации, шоу... Повече театро и по-малко наука! А науката иска усилена мисловна дейност. И то абстрактно мисловна.

Но какво да се прави като мисленето е трудна, дори непосилна задача за болшинството хора?

Вместо да видиш магнитното поле на живо чрез съответните физични опити, които не само го показват, но и го доказват, ти го гледаш на картинки върху монитор. И какво ще ти стане, ако научиш формулите написани на дъската, вместо на монитора, а?

Вместо да изследваш физичните закони с практически уреди, за да схванеш зависимостите, ти ги гледаш на монитора като картинки и гледаш на тях като на шоу.

Да не би да искаш да кажеш, че Максуел, Лоренц и Тесла е трябвало да чакат компютъра, за да открият магнитното поле и законите, свързани с него? За да има как да онагледяват откритията си?

И какво ще ти стане, ако просто прочетеш урока от учебника, вместо да гледаш шоуто на монитора? Ще ти отговоря - написаното в учебника, както и физичните опити те карат да МИСЛИШ АБСТРАКТНО и да си представяш неща, които не можеш да видиш по друг начи освен в съзнанието си и във въображението си, докато компютърната презентация те предразполага към визуално възприемане на света, тоест към ОБРАЗНОТО мислене, което не е същото и няма нищо общо с истинската наука.

Продължаваш да се изказваш неподготвен! Особено по въпросите на образованието и науката...

Като например:

Вместо учениците да учат учителката си по литература на компютърни умения, да бяха взели да прочетат някое художествено произведение. И после да й обяснят кое свое виждане по даденото произведение мислят да включат в презентацията и ЗАЩО. Тогава идва и онова, което се нарича ТВОРЧЕСТВО, а не "креативност" за незнаещите българския и английския езици.

Защото първо трябва да се прочете творбата на класика, после да се види какво може да се усвои от нея и чак тогава да се правиш на творец. Иначе ще се изказваш неподготвен! Не само в часовете по литература, но и в Интернет.

Да, ама повечето съвременни ученици не се занимават с този процес просто защото дори не могат да четат както трябва! Защото четенето не означава само бързо сричане, а означава преди всичко разбиране на това, което се чете, анализиране и осъзнаване. И накрая - запомняне на важните изводи.

Всичко друго е поставяне на каруцата пред коня, както обичат да се изразяват някои хора с мислене, издаващо каруцарското им наследство.

Ще ви дам само едни пример за това до колко съвременните ученици четат - било учебници, било собствени записки, било нещо друго - в смисъла, за който иде реч тук:

По-малко от 20 % от моите ученици могат да се възползват от записките си (а още по-малко могат да се възползват от учебника) когато трябва да решават тестовете, които им задавам. Защото аз така приготвям тестовете, че трябва доста да знаят и още повече трябва да помислят и да анализират въпросите, за да могат да открият правилния отговор. А не просто да възпроизвеждат по памет кое какво е.

Истината е, че твърде малко хора са способни на усилена мисловна и анализаторска дейност, поради което и не си дават труда да се научат да мислят. Да не говорим, че в България това качество изобщо не се цени. За света - не знам.

И тъй като изучаването на компютъра, както и работата с него изискват огромно количество знания и умения, а те в България не се заплащат адекватно (особено в държавния сектор), то не се учудвайте, че учителите не са мотивирани да ползват компютър, дори и ако това ще облекчи конкретната им работа по някакъв начин.

В момента съм в командировка в Луковит и ще мога да Ви отговоря по-подробно след петък. Но... кратък коментар: Компютрите не заместват конвенционалното учене от учебниците, просто ми дават възможност да намеря всичко, което ми трябва за 10-тина секунди в Интернет, при положение, че нямам възможност да проверя в учебник или справочник, както е сега тук. Компютрите не заместват и четенето на книги. ИКТ са просто инструмент, който отваря много хоризонти пред нас. Той не обсебва живота ни, както се страхуват много хора. А това именно са хората, които не разбират от компютрите и не желаят да се "сблъскат" с тях.

Колкото до това, дали се изказвам неподготвен, ако беше така, щеше да Ви е лесно да ме опровергаете. За следващия път оставям коментарите си, дали презентациите са шоу без никакво конкретно знание и защо аз мисля, че е точно обратното.

И виждате ли? Развитието на ИКТ и интернет ни позволява да спорим сега и тук- без значение, че съм в командировка. Беше кратко, но след петък ще Ви обърна повече внимание. Поздрави на Николаево. Ако не бъркам, бяхте оттам.

P.S. Чуждиците в речника ми са останали като завещание от учителката ми по български език и литература. Именно тя ни задължаваше да използваме думи като "имагинерен", "креативен", "екзистенциален"и много други, тъй като това вдигало нивото на изказа ни. Милата жена много се дразнеше, ако изполваме българските термини. Може би някой учител по литература, ако чете това, ще остави коментар за тези нейни виждания.

Най-сетне да си дойдем на думата.

Нали точно това обяснявам вече в няколко постинга? Първо човек трябва да се научи да чете и да пише на ръка, после може да се научи и с компютър да го прави. И така е с всички други области на човешкото познание.

Вярно е, че компютърът и ИКТ са само инструмент, но различното при тях е, че са доста сложен инструмент, който за да се ползва, трябва първо да се изучи - и то колкото по-подробно се изучи, толкова повече възможности ще има ползващият го. Това именно се прави в гимназиалния курс на обучение, а вече и в основния курс на обучение.

Също сложен, но не чак толкова, инструмент е автомобилът и както всички знаят, не можеш да управляваш автомобил, без да имаш нужните знания, съответно права, за това.

При ИКТ, обаче и то най-вече в България, всеки, който има компютър си мисли, че вече всички проблеми са му решени и е готов да го ползва за какво ли не. Повечето хора дори и не подозират какви възможности предлагат съвременните ИКТ, но за целта са нужни изключително много знания. И в този смисъл - че са нужни изключително много знания - има елемент на обсебване. Наистина човек трябва да посвети едва ли не всичкото си време на ИКТ, ако иска да има успехи в тази област. Друг е въпросът, че по-голямата част от тинейджърите са обсебени от компютъра само в областта на игрите и чата.

А за съжаление ДОИ (държавните образователни изисквания) най-малкото не са стиковани помежду си (т.е. не са съгласувани) и в момента едни и същи неща се преподават по два различни предмета в 9-ти клас. А откакто обучението по ИКТ е въведено от 5-ти клас тези неща се повтарят още там, като в същото време се пропускат важни и фундаментални знания, които трябва да се изучат именно в прогимназиалния курс на обучение по ИКТ.

Но така ще бъде в България, докато обучението по ИКТ се управлява от хора, които не знаят какво е това НЕТЕТИКЕТ.

Относно учителите по български език:

За съжаление повечето от младата генерация учители си мислят (може би защото така са научени в университета?), че като ползват чужди думи, за които има български съотвестващи думи, показват повече знания, култура и интелект. А ИСТИНАТА е точно обратната - ползването на чужди думи показва незнанието им по български език, за който те имат нахалството да претендират, че го познават и чак да го преподават. И съответно резултатите са, че възпроизвеждат себеподобни неграмотни хора, което пък от своя страна си е направо трагедия за нацията.

Но така ще е след като МОН и обществото очакват да намерят висококвалифицирани учители за 300 лв. на месец, особено сред младите и то в условията на пазарна икономика.

Мнението ми е, че ИКТ могат да се използват в процеса на обучение и така да го направят по-ефективен. Ако съм учил химия в гимназията, а сега съм насочен в съвсем друга сфера, ще ми остане само наученото от училище. Но запазената информация ще е доста повече, ако се увеличи интереса към самите часове и се разчупи авторитарния модел на преподаване.

Относно "нететикета"... Отдавна се е утвърдил по-кратичкият, ясен и благозвучен термин "нетикет". Той касае правилата за общуване в Интернет и не виждам какво общо има с избора на учебна програма по ИКТ.

Защо решихте веднага, че учителката ни по литература е млада? Тя имаше 26 години стаж като учител при завършването ми. Просто се смяташе за модерна дама и активна интелектуалка. Може и така е да е било, може и не, няма смисъл да я коментирам лично. Но тя определено ни задължаваше да използваме чуждици, а доста нейни думи звучаха съчинени, нелепи или извън контекста на обсъжданото. Вярвам, че малко учители са като нея. (Поне се надявам...)

твърде късно попаднах на този постинг.
Искам да споделя моето мнение, което е продиктувано от опита ми.
Преди достатъчно много години (15 - да бъда точна) завърших математика и информатика. Като дете исках да стана учител или да работя нещо свързано с натискане на много копчета. Отклоних се единствено, за да подчертая как учих и работих това, което съм мечтала.
По стечение на обстоятелствата, преподавах информатика и информационни технологии през последните си години на педагогически стаж. Грижих се за компютрите в моето училище, бях и от онези спрягани обучители. За съжаление, докато има хора като господин Митков, образованието ни няма да мръдне от все по-задънената улица, в която изпадна. И не липсата на средства е основната приина за положението, в което се намира. Мога да съм пристрастна. Държа да отбележа, че по информатика преподавах С++, по ИТ - според нивото на групата. Учебните програми и всички други нормативни уредби позволяваха свобода на преподавателя. Другото са оправдания. Като тези на господин Митков. Чувала съм ги достатъчно често, докато обучавах колегите. За съжаление, колегите като timmid са десетки пъти по-малко...

Би ли споделила с мен (може и в лично съобщение) как си научила своите ученици какво е това бройна система при положение, че те не знаят колко е 2 на трета степен? Или може би ти работиш само с гении, за които С++ е просто поредният език?

Защото аз всяка година срещам сред учениците си отговори от рода на 5, 6 и понякога 8. Да не говорим, че са единици учениците, които в 9-ти клас знаят верния отговор на задачата 2+2х2 (нещо, което се учи още във 2-ри клас). Даже едни тарикати се опитваха веднъж да ме убеждават, че отговорът е 8, понеже джиесемът им така го е изчислил. И след като аз им показах, че моят джиесем дава отговор 6, те така и не можаха да си обяснят защо е така.

И, ако имаш срещу себе си такива "математици", за какво им е да знаят С++, пък и ИКТ?

Ти имала ли си ученици, които не могат дори едно изречение да препишат без грешка? И знаеш ли какво ми отговарят като се опитам да ги науча на нещо от компютъра? "Ти колко пари получаваш като си толкова учен? А знаеш ли аз колко пари изкарвам сега без да ходя на училище и без да зная компютри?"

Дълга е темата защо се получава така и аз зная отговорите, но не мога да променя никого, защото нямам лостовете. Е, който иска, има какво да научи от мене и го прави.

Но темата в постинга беше за ИКТ и ползата от тях. Моята теза накратко е - човек първо трябва да се научи да мисли (за което са изключително полезни природо-математическите науки) и чак тогава да започне да изучава и прилага ИКТ.

Защото компютърът е само ИНСТРУМЕНТ и решението КАК и ЗА КАКВО ще се използва той е изцяло лично и в много голяма степен зависи от предварителната подготовка, която се получава в училище (както и от личните интереси и нужди на конкретния потребител).

Най-лесния и най-работещия метод, беше да напиша в единия ъгъл на дъската степените на 2. И всеки час така. За контролното, те вече нямаха нужда да поглеждат в ъгъла.
Правописни грешки? Разбира се, че без тях не може. Всеки компилатор опира до тях. А учениците ми се научаваха да ги оправят. Не е нужно да ги уча на правопис, мисия на колегите. Но пък ги поправях с червен химикал. Деветокласниците съм ги карала да ми пишат и по десет пъти дума в правописна грешка.
И не работих с надарени деца. Населението в квартала беше смесено, имах и проститутки и всичко, за което можеш да се сетиш. Отново казвам, че всичко опира до умението на учителя! Преподавателите на сина ми се оплакваха, че техните ученици ги апострофират. Но той завърши математическа гимназия. Сигурна съм, че и на колегите им е коствало редица усилия да бъдат "на ниво".
Другите ти думички, прости, но са ала-бала. Бабите ни са живяли и без телевизия... Абсолютно недопустимо намирам да обсъждам доходите и финансите си с учениците. И се държах така, че да не ми задават подобни въпроси!

да си напиша името под коментар 15

Да, това съм аз - Радалия