Вече много пъти изпитах това чувство.
Да държиш презентация пред много хора е изключително изтощаващо. Адреналинът ти се покачва, искаш да кажеш толкова много неща, а имаш толкова малко време.
Винаги съм доволен след края, все се получава някак естествено, свързано. И нито една презентация не прилича на предишната. Опитвам се да наложа контрол, но след 2-рата минута почвам да говоря някак неосъзнато, почти подсъзнателно. Имаш чувството, че материята те води, а не, че ти я представяш.

След края на събитието приповдигнатото настроение изчезва. Тогава се изморявам, имам нужда от кафе, кола, най-често ги смесвам. :)

Приключи още един презентаторски ден, в продължение на 5 часа се гледах със 70 човека, 30 минути говорих аз, другото време беше за различни колеги и малко учители.

Дадох максималното, сега е време за почивка!
Лека нощ!

 - По-силна ли е тъмната страна?

 - Не... не... не. Само по-бърза, по-лесна, по-изкусителна.

    Тъмната страна… на живота! Омразата, раздразнението, агресията, с които се сблъскваме всеки ден. Толкова е лесно… хората са мрачни, държат се остро. Пътуваш в трамвая и недоспали очи те гледат накриво. И ти се дразниш, някак естествено е. Слизаш от трамвая и същите хора ходят забързано, блъскат се в теб и цъкат агресивно. И част от това попива в теб.

 

    Но след малко минава човек, който като че ли не бърза толкова. Задържа ти погледа, защото се откроява много от хората, обвити в ежедневната си сива мъгла. Той явно не се притеснява, че закъснява за някъде. Най-вероятно не го интересува, нещо по-важно е обгърнало цялото му внимание. Просто си ходи към теб, гледа към земята и лекичко се усмихва. Странна чистота има в тази усмивка, непринудена е, не се съобразява с обстановката, обкръжението, съществува сама за себе си… и за човека, който я носи. Явно е щастлив от нещо, спомня си за минал прекрасен момент.

 

    Това е мигът, в който усещаш нещо друго. Тази усмивка те кара инстинктивно да си спомниш за светлия поглед на любимата, за приятелите, които са до теб. Собствените ти щастливи дни се връщат пред очите ти и изведнъж забелязваш, че действително е пролет. Няколко секунди унес, а след тях една скромна, фина топлина се появява близо до сърцето ти. Толкова хора подмина днес и от тях взе по малко мрак. Само един щастлив човек ти трябваше да видиш и пак излезе на светло.

 

    Как изглеждаше човека? Не знаеш, не забеляза, няма значение… Важна е само красотата в собствения ти живот, за която една откровена, замислена усмивка успя да ти напомни.

    Вече стигаш до работата си. Днес за пръв път от няколко дни си бодър от сутринта. Знаеш, че принципно тягостните чувства те изпиват, смазват те и нямаш сили да живееш, както би искал. А вече усещаш, че малкото щастие тази сутрин ще ти даде необходимите сили за един хубав, пълноценен ден. Иначе е толкова лесно да бъдеш мрачен...

 

P.S.  За снимката:

"Balance of Good & Evil"
Photo Retouching
by Calvin Brewer Jr.

"I found a copy of this and decided to clean it up.  Not sure who painted it, but they did a wonderful job.  My favorite painting."           http://www.wykedgrin.com/html/goodevil.htm

Тук намерих "Третата вълна" на Тофлър.

http://www.gumer.info/authors.php?name=%D2%EE%F4%F4%EB%E5%F0+%DD 

Има и други негови книги, както и много други по различни теми. Е, на руски са.... но стават за четене, когато нямам много работа. Ще се опитам да намеря и на английски :)

Икономиката през 2008 видяна така: http://www.capital.bg/show.php?storyid=410342 

и така...... http://dnes.dir.bg/2007/12/20/news2468175.html 

Вижте и коментарите под двете статии....

ИКТ в образованието.. в България. Голяма гордост беше масовото въвеждане на компютри в училищата. Няма да обсъждам факта, че в доста по-малки градове и особено в селата компютрите си стоят в кашони по мазетата - по простата причина, че няма квалифицирани учители, които да ги използват и въведат в учебната програма. И по този въпрос се действа активно - така казват.

Смятам да помисля върху самата концепция на ИКТ в образованието. Какво разбираме под това? 

Масово се оборудваха компютърни кабинети. Така ИКТ се превърнаха в обект НА, не в инструмент ЗА обучение. ОК, разбирам, че ако едно нещо ще се използва с дадена цел, първо то самото трябва да се познава добре. Но личният ми опит от часовете по Информатика показа, че те са неефективни и безсмислени. 70 % от преподадените ни знания, не бяха нищо ново за нас - по простата причина, че всички от класа имахме компютри вкъщи, които ежедневно използвахме. Останалите 30 % бяха доста задълбочени неща, които всички знаехме, че няма да ни трябват. И до ден днешен, наистина, новото от часовете по Информатика не ми е послужило. Като се имат предвид изминалите години, можете да се сетите, колко от него се е запазило като знание. Така се оказа, че цялата налична техника се използва за безрезултатни занятия. В същото време в нито една класна нямаше нито един компютър.

Доколкото имах възможност да обсъдя проблема с някои европейски колеги, ситуацията е същата и при тях. Особено в Германия, Испания, Италия и Франция. 

Най-голям прогрес имат Скандинавските страни и отчасти Холандия. Там концепцията е наистина "ИКТ в образованието", а не "Образование по ИКТ". Компютри има във всяка класна стая ПОНЕ по три. Децата се научават да използват компютъра за учебни цели, което прави материала много по-достъпен и приятен. Те се научават да мислят, да търсят и обработват информация самостоятелно. Ролята на учителя е по-скоро да ги ориентира и да им помага в работата, а не автоматично да налива информация в главите им. 

И тук се появява втори основен проблем. Сегашната система на подчинение на учителя е вече остаряла - доста добре е служила в периода на индустриализацията, но сега, в ерата на информацията и демокрацията, трябва да се промени коренно. Един млад човек трябва да се научи да мисли сам, да взима решения и да носи последствията от тях. Автоматичното записване на информация, без каквото и да е съмнение в "авторитета" - учителя лишава учениците от креативност и инициатива. ИКТ са като бомба - поставени в една среда, те я променят изцяло, разрушават нейните традициите и я трансформират в нещо съвсем ново. Те са доста добър посредник между учениците и учителя, но и двете страни трябва да приемат една нова роля. Учителите трябва да се откажат от ролята на "Даващия", а учениците трябва да забравят пасивната и лесна роля на "Приемащ". Новите отношения биха били по-скоро като между партньори. И двете страни трябва да са готови да се учат една от друга, да си взаимодействат, без притеснение да си задават въпроси. 

Едва при постигането на тази система би било възможно ефективното използване на компютрите като средство за обучение. Тази система би родила подходящите за информационното общество хора- бързо мислещи, конструктивно съмняващи се в поднесената информация, бързо адаптиращи се към нови ситуации, успешно работещи в екип и в междукултурна среда. А може би е обратното? Може би точно въвеждането на ИКТ в класната стая ще подтикне либерализирането на системата? Сигурно най-успешно би било да се действа паралелно. Поздравявам учителите, с които се запознах и които поддържат тези виждания. Явно има проблясъци сред образователните среди - едни от най-консервативните според общите виждания, но толкова важни за обществото като цяло.