Имам проблем, закъснявам. За всичко, просто закъснявам. Имах една скапана работа на едно не чак толкова скапано място, където ми свикнаха... После обаче почнах друга- хубава работа на много хубаво място и проблемът вече не остана незабелязан. Редовните 20 минути закъснение, които първо бяха само 10, после 15 (то е като с наркотиците- привикваш) ми вгорчиха живота! Излязох от ситуацията с нещо, което пробвах преди години, но ме мързеше да го правя, защото тогава не беше толкова необходимо. Работният ми ден започва в 08:30. Аз обаче вече не се опитвам да стигна до работа в 08:30, а в 08:00! Все си втълпявам, че тогава започва денят. За да стигна навреме трябва да съм излязъл от нас в 07:40. Аз винаги успявам да изляза едва в 08:00. Така съм на работа в 08:20. Реално съм на работа 10 минути по-рано отколкото трябва, но всъщност пак съм закъснял с 20 минути за насрочения от мен час. Така едновременно спрях и не спрях да закъснявам. Сега ако почна да го прилагам това и за другите ми задължения... хората около мен ще бъдат доста доволни! :) Пък и продължавам да работя върху себе си с беглата надежда просто да спра да закъснявам и относително, и реално!

Aз съм си нагласила часовника на gsm-a, защото реално по него се ръководя, с 10 минути напред.
Даже се замислям дали да не ги направя повече. Не ми пречи това, че го знам, достатъчно е да видя цифричките. :)