Изчезнах за известно време... Просто за малко се отделих от цивилизацията. Е, не досега, но чак сега намирам време и желание да пиша в блога.

Три дни бях на Витоша с един специален човек по един много-много-много (3 пъти "много") специален повод. Колко много красота, колко много спокойствие... отдавна не е минавало толкова време наведнъж без да изпитам нито едно лошо чувство. Беше върховно там горе. Бяхме на "Зведица", но и ходихме много- единият от трите дена си направихме 7-часов преход. 

Гледките бяха невероятни. Снимахме доста неща, които ще кача в блога си. За жалост най-красивите, които видяхме не успяхме да снимаме... съдба! Но и повод да се качим пак! Може и да не е там, но някъде горе...

Връщането тук беше като събуждане....... когато човек отново поема по безкрайно познатия път след един много красив сън- тридневен и двунощен!