Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Няма описание.
Автор: impheatus Категория: Лични дневници
Прочетен: 159753 Постинги: 19 Коментари: 70
Постинги в блога от Април, 2008 г.
Вече много пъти изпитах това чувство.
Да държиш презентация пред много хора е изключително изтощаващо. Адреналинът ти се покачва, искаш да кажеш толкова много неща, а имаш толкова малко време.
Винаги съм доволен след края, все се получава някак естествено, свързано. И нито една презентация не прилича на предишната. Опитвам се да наложа контрол, но след 2-рата минута почвам да говоря някак неосъзнато, почти подсъзнателно. Имаш чувството, че материята те води, а не, че ти я представяш.

След края на събитието приповдигнатото настроение изчезва. Тогава се изморявам, имам нужда от кафе, кола, най-често ги смесвам. :)

Приключи още един презентаторски ден, в продължение на 5 часа се гледах със 70 човека, 30 минути говорих аз, другото време беше за различни колеги и малко учители.

Дадох максималното, сега е време за почивка!
Лека нощ!
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2695 Коментари: 1 Гласове: 0
Последна промяна: 09.06.2008 18:19
image

 - По-силна ли е тъмната страна?

 - Не... не... не. Само по-бърза, по-лесна, по-изкусителна.

    Тъмната страна… на живота! Омразата, раздразнението, агресията, с които се сблъскваме всеки ден. Толкова е лесно… хората са мрачни, държат се остро. Пътуваш в трамвая и недоспали очи те гледат накриво. И ти се дразниш, някак естествено е. Слизаш от трамвая и същите хора ходят забързано, блъскат се в теб и цъкат агресивно. И част от това попива в теб.

 

    Но след малко минава човек, който като че ли не бърза толкова. Задържа ти погледа, защото се откроява много от хората, обвити в ежедневната си сива мъгла. Той явно не се притеснява, че закъснява за някъде. Най-вероятно не го интересува, нещо по-важно е обгърнало цялото му внимание. Просто си ходи към теб, гледа към земята и лекичко се усмихва. Странна чистота има в тази усмивка, непринудена е, не се съобразява с обстановката, обкръжението, съществува сама за себе си… и за човека, който я носи. Явно е щастлив от нещо, спомня си за минал прекрасен момент.

 

    Това е мигът, в който усещаш нещо друго. Тази усмивка те кара инстинктивно да си спомниш за светлия поглед на любимата, за приятелите, които са до теб. Собствените ти щастливи дни се връщат пред очите ти и изведнъж забелязваш, че действително е пролет. Няколко секунди унес, а след тях една скромна, фина топлина се появява близо до сърцето ти. Толкова хора подмина днес и от тях взе по малко мрак. Само един щастлив човек ти трябваше да видиш и пак излезе на светло.

 

    Как изглеждаше човека? Не знаеш, не забеляза, няма значение… Важна е само красотата в собствения ти живот, за която една откровена, замислена усмивка успя да ти напомни.

    Вече стигаш до работата си. Днес за пръв път от няколко дни си бодър от сутринта. Знаеш, че принципно тягостните чувства те изпиват, смазват те и нямаш сили да живееш, както би искал. А вече усещаш, че малкото щастие тази сутрин ще ти даде необходимите сили за един хубав, пълноценен ден. Иначе е толкова лесно да бъдеш мрачен...


 

P.S.  За снимката:

"Balance of Good & Evil"
Photo Retouching
by Calvin Brewer Jr.

"I found a copy of this and decided to clean it up.  Not sure who painted it, but they did a wonderful job.  My favorite painting."           http://www.wykedgrin.com/html/goodevil.htm

Категория: Лични дневници
Прочетен: 7276 Коментари: 6 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: impheatus
Категория: Лични дневници
Прочетен: 159753
Постинги: 19
Коментари: 70
Гласове: 485
Архив
Календар
«  Април, 2008  >>
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930