Изразявайки отвращението си от случилото се, някои хора (май първо бях аз) предложиха като решение личното оръжие. Много други не се съгласиха, като казаха, че оръжията причиняват много невинни жертви чрез инциденти, а и в България ще те затворят, ако се защитиш така.
Какво мислиш- ЗА или ПРОТИВ личното оръжие?
Просто няма как да не го напиша това. :) Всички сме чували методите за печелене на електорат- какви ли не истории от какви ли не краища на България. Ето една, разказана от непосредствен участник.
На човека и няколко негови колеги му дали задачата да спечели гласове в район с предимно циганско.. (извинете, да не обидя някого) ромско население в южна България. Няма да му казвам нито името на човека, нито професията, за да не открие тук постинга и да се окаже, че съм използвал информация лично за него, без негово разрешение. Няма как да го питам за това, а не е редно тогава да го споменавaм поименно... Той твърди, че представял дясна партия. В същия район действала вече и лявата партия. Ясно е и двете кои са... Как процедирали- главната представителка на лявата партия предвождала керван с кебапчета и бира и с пликове с по 20 лева, за да зарибяват ромите. Нашият човек също бил въоръжен с кебапчета и бира (по-евтинка естествено, както той сам се изрази) и пликове с по 5 лева. И оттук нататък почна историята за голямото надбягване. Защото, където отидел екипът на нашия герой, ако е минала вече другата партия, бил посрещан от група хора, добре снабдени с развалени домати и яйца. Естествено се случвало и така, че дясната партия също била първа на някои места, където след това посрещали чуждия екип с развалени неща :)
В крайна сметка никой не се отървал незамерен, неуцелен или немиришещ на стари домати... и яйца. В крайна сметка всички роми се оказали и с по 20 или съответно 5 лева по-малко, защото не се усетили, че преспокойно могат да приемат и едните, и другите пратеници. Това би означавало и двойно повече кебапчета за тях, но пък нямаше да го има веселото замерване.
Тук повече коментари няма да оставям. Не искам да натоварвам с никакви политически пристрастия историята. Пиша я както я чух от човека, който твърди, че е участвал в нея. Нямаше как да не я напиша... :)
Първа година студент съм. Налага ми се да уча от учебник някои неща по една много интересна за мен дисциплина. По време на лекции е достатъчно интересно, не винаги полезно и по темата, но това е друг въпрос... С други думи лекторът може да задържи вниманието на студентите. Аз СУПЕР много се интересувам от неговата дисциплина и с много голямо желание сядам да чета това, което ни е казал да четем от учебника- неговия естествено. И дотам!!! Толкова сухо, толкова гадно, няма как да си задържа вниманието в текста. При положение, че за мен е така, а подхождам изключително положително към материала, какво ще стане ако седне да чете някой, на който хич не му е до това? Как по дяволите да извадя информацията от този учебник, като направо текста ми се размазва пред очите и почвам да заспивам само след 2 минути?! И кафето не помага, заболя ме корема вече!!! :)
Извод:
1. Не всеки, който говори интересно, говори смислено;
2. Не всеки, който може да говори интересно и има научна титла, може да пише;
3. Не е задължително интересът към нещо да обуславя лесното му възприемане (понякога има други- уж второстепенни- фактори, които стават незаобиколими)! :)
