ИКТ в образованието.. в България. Голяма гордост беше масовото въвеждане на компютри в училищата. Няма да обсъждам факта, че в доста по-малки градове и особено в селата компютрите си стоят в кашони по мазетата - по простата причина, че няма квалифицирани учители, които да ги използват и въведат в учебната програма. И по този въпрос се действа активно - така казват.

Смятам да помисля върху самата концепция на ИКТ в образованието. Какво разбираме под това? 

Масово се оборудваха компютърни кабинети. Така ИКТ се превърнаха в обект НА, не в инструмент ЗА обучение. ОК, разбирам, че ако едно нещо ще се използва с дадена цел, първо то самото трябва да се познава добре. Но личният ми опит от часовете по Информатика показа, че те са неефективни и безсмислени. 70 % от преподадените ни знания, не бяха нищо ново за нас - по простата причина, че всички от класа имахме компютри вкъщи, които ежедневно използвахме. Останалите 30 % бяха доста задълбочени неща, които всички знаехме, че няма да ни трябват. И до ден днешен, наистина, новото от часовете по Информатика не ми е послужило. Като се имат предвид изминалите години, можете да се сетите, колко от него се е запазило като знание. Така се оказа, че цялата налична техника се използва за безрезултатни занятия. В същото време в нито една класна нямаше нито един компютър.

Доколкото имах възможност да обсъдя проблема с някои европейски колеги, ситуацията е същата и при тях. Особено в Германия, Испания, Италия и Франция. 

Най-голям прогрес имат Скандинавските страни и отчасти Холандия. Там концепцията е наистина "ИКТ в образованието", а не "Образование по ИКТ". Компютри има във всяка класна стая ПОНЕ по три. Децата се научават да използват компютъра за учебни цели, което прави материала много по-достъпен и приятен. Те се научават да мислят, да търсят и обработват информация самостоятелно. Ролята на учителя е по-скоро да ги ориентира и да им помага в работата, а не автоматично да налива информация в главите им. 

И тук се появява втори основен проблем. Сегашната система на подчинение на учителя е вече остаряла - доста добре е служила в периода на индустриализацията, но сега, в ерата на информацията и демокрацията, трябва да се промени коренно. Един млад човек трябва да се научи да мисли сам, да взима решения и да носи последствията от тях. Автоматичното записване на информация, без каквото и да е съмнение в "авторитета" - учителя лишава учениците от креативност и инициатива. ИКТ са като бомба - поставени в една среда, те я променят изцяло, разрушават нейните традициите и я трансформират в нещо съвсем ново. Те са доста добър посредник между учениците и учителя, но и двете страни трябва да приемат една нова роля. Учителите трябва да се откажат от ролята на "Даващия", а учениците трябва да забравят пасивната и лесна роля на "Приемащ". Новите отношения биха били по-скоро като между партньори. И двете страни трябва да са готови да се учат една от друга, да си взаимодействат, без притеснение да си задават въпроси. 

Едва при постигането на тази система би било възможно ефективното използване на компютрите като средство за обучение. Тази система би родила подходящите за информационното общество хора- бързо мислещи, конструктивно съмняващи се в поднесената информация, бързо адаптиращи се към нови ситуации, успешно работещи в екип и в междукултурна среда. А може би е обратното? Може би точно въвеждането на ИКТ в класната стая ще подтикне либерализирането на системата? Сигурно най-успешно би било да се действа паралелно. Поздравявам учителите, с които се запознах и които поддържат тези виждания. Явно има проблясъци сред образователните среди - едни от най-консервативните според общите виждания, но толкова важни за обществото като цяло.