Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Няма описание.
Автор: impheatus Категория: Лични дневници
Прочетен: 119742 Постинги: 19 Коментари: 70
Постинги в блога
Вече много пъти изпитах това чувство.
Да държиш презентация пред много хора е изключително изтощаващо. Адреналинът ти се покачва, искаш да кажеш толкова много неща, а имаш толкова малко време.
Винаги съм доволен след края, все се получава някак естествено, свързано. И нито една презентация не прилича на предишната. Опитвам се да наложа контрол, но след 2-рата минута почвам да говоря някак неосъзнато, почти подсъзнателно. Имаш чувството, че материята те води, а не, че ти я представяш.

След края на събитието приповдигнатото настроение изчезва. Тогава се изморявам, имам нужда от кафе, кола, най-често ги смесвам. :)

Приключи още един презентаторски ден, в продължение на 5 часа се гледах със 70 човека, 30 минути говорих аз, другото време беше за различни колеги и малко учители.

Дадох максималното, сега е време за почивка!
Лека нощ!
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1972 Коментари: 1 Гласове: 0
Последна промяна: 09.06.2008 18:19


 - По-силна ли е тъмната страна?

 - Не... не... не. Само по-бърза, по-лесна, по-изкусителна.

    Тъмната страна… на живота! Омразата, раздразнението, агресията, с които се сблъскваме всеки ден. Толкова е лесно… хората са мрачни, държат се остро. Пътуваш в трамвая и недоспали очи те гледат накриво. И ти се дразниш, някак естествено е. Слизаш от трамвая и същите хора ходят забързано, блъскат се в теб и цъкат агресивно. И част от това попива в теб.

 

    Но след малко минава човек, който като че ли не бърза толкова. Задържа ти погледа, защото се откроява много от хората, обвити в ежедневната си сива мъгла. Той явно не се притеснява, че закъснява за някъде. Най-вероятно не го интересува, нещо по-важно е обгърнало цялото му внимание. Просто си ходи към теб, гледа към земята и лекичко се усмихва. Странна чистота има в тази усмивка, непринудена е, не се съобразява с обстановката, обкръжението, съществува сама за себе си… и за човека, който я носи. Явно е щастлив от нещо, спомня си за минал прекрасен момент.

 

    Това е мигът, в който усещаш нещо друго. Тази усмивка те кара инстинктивно да си спомниш за светлия поглед на любимата, за приятелите, които са до теб. Собствените ти щастливи дни се връщат пред очите ти и изведнъж забелязваш, че действително е пролет. Няколко секунди унес, а след тях една скромна, фина топлина се появява близо до сърцето ти. Толкова хора подмина днес и от тях взе по малко мрак. Само един щастлив човек ти трябваше да видиш и пак излезе на светло.

 

    Как изглеждаше човека? Не знаеш, не забеляза, няма значение… Важна е само красотата в собствения ти живот, за която една откровена, замислена усмивка успя да ти напомни.

    Вече стигаш до работата си. Днес за пръв път от няколко дни си бодър от сутринта. Знаеш, че принципно тягостните чувства те изпиват, смазват те и нямаш сили да живееш, както би искал. А вече усещаш, че малкото щастие тази сутрин ще ти даде необходимите сили за един хубав, пълноценен ден. Иначе е толкова лесно да бъдеш мрачен...


 

P.S.  За снимката:

"Balance of Good & Evil"
Photo Retouching
by Calvin Brewer Jr.


"I found a copy of this and decided to clean it up.  Not sure who painted it, but they did a wonderful job.  My favorite painting."           http://www.wykedgrin.com/html/goodevil.htm

Категория: Лични дневници
Прочетен: 5652 Коментари: 6 Гласове: 0
Тук намерих "Третата вълна" на Тофлър.

http://www.gumer.info/authors.php?name=%D2%EE%F4%F4%EB%E5%F0+%DD 

Има и други негови книги, както и много други по различни теми. Е, на руски са.... но стават за четене, когато нямам много работа. Ще се опитам да намеря и на английски :)
Категория: Технологии
Прочетен: 4313 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 12.01.2008 15:52
Икономиката през 2008 видяна така: http://www.capital.bg/show.php?storyid=410342 

и така...... http://dnes.dir.bg/2007/12/20/news2468175.html 

Вижте и коментарите под двете статии....
Категория: Новини
Прочетен: 1593 Коментари: 0 Гласове: 0
ИКТ в образованието.. в България. Голяма гордост беше масовото въвеждане на компютри в училищата. Няма да обсъждам факта, че в доста по-малки градове и особено в селата компютрите си стоят в кашони по мазетата - по простата причина, че няма квалифицирани учители, които да ги използват и въведат в учебната програма. И по този въпрос се действа активно - така казват.

Смятам да помисля върху самата концепция на ИКТ в образованието. Какво разбираме под това? 

Масово се оборудваха компютърни кабинети. Така ИКТ се превърнаха в обект НА, не в инструмент ЗА обучение. ОК, разбирам, че ако едно нещо ще се използва с дадена цел, първо то самото трябва да се познава добре. Но личният ми опит от часовете по Информатика показа, че те са неефективни и безсмислени. 70 % от преподадените ни знания, не бяха нищо ново за нас - по простата причина, че всички от класа имахме компютри вкъщи, които ежедневно използвахме. Останалите 30 % бяха доста задълбочени неща, които всички знаехме, че няма да ни трябват. И до ден днешен, наистина, новото от часовете по Информатика не ми е послужило. Като се имат предвид изминалите години, можете да се сетите, колко от него се е запазило като знание. Така се оказа, че цялата налична техника се използва за безрезултатни занятия. В същото време в нито една класна нямаше нито един компютър.

Доколкото имах възможност да обсъдя проблема с някои европейски колеги, ситуацията е същата и при тях. Особено в Германия, Испания, Италия и Франция. 

Най-голям прогрес имат Скандинавските страни и отчасти Холандия. Там концепцията е наистина "ИКТ в образованието", а не "Образование по ИКТ". Компютри има във всяка класна стая ПОНЕ по три. Децата се научават да използват компютъра за учебни цели, което прави материала много по-достъпен и приятен. Те се научават да мислят, да търсят и обработват информация самостоятелно. Ролята на учителя е по-скоро да ги ориентира и да им помага в работата, а не автоматично да налива информация в главите им. 

И тук се появява втори основен проблем. Сегашната система на подчинение на учителя е вече остаряла - доста добре е служила в периода на индустриализацията, но сега, в ерата на информацията и демокрацията, трябва да се промени коренно. Един млад човек трябва да се научи да мисли сам, да взима решения и да носи последствията от тях. Автоматичното записване на информация, без каквото и да е съмнение в "авторитета" - учителя лишава учениците от креативност и инициатива. ИКТ са като бомба - поставени в една среда, те я променят изцяло, разрушават нейните традициите и я трансформират в нещо съвсем ново. Те са доста добър посредник между учениците и учителя, но и двете страни трябва да приемат една нова роля. Учителите трябва да се откажат от ролята на "Даващия", а учениците трябва да забравят пасивната и лесна роля на "Приемащ". Новите отношения биха били по-скоро като между партньори. И двете страни трябва да са готови да се учат една от друга, да си взаимодействат, без притеснение да си задават въпроси. 

Едва при постигането на тази система би било възможно ефективното използване на компютрите като средство за обучение. Тази система би родила подходящите за информационното общество хора- бързо мислещи, конструктивно съмняващи се в поднесената информация, бързо адаптиращи се към нови ситуации, успешно работещи в екип и в междукултурна среда. А може би е обратното? Може би точно въвеждането на ИКТ в класната стая ще подтикне либерализирането на системата? Сигурно най-успешно би било да се действа паралелно. Поздравявам учителите, с които се запознах и които поддържат тези виждания. Явно има проблясъци сред образователните среди - едни от най-консервативните според общите виждания, но толкова важни за обществото като цяло.
Категория: Технологии
Прочетен: 21934 Коментари: 16 Гласове: -1
Последна промяна: 01.11.2007 16:35
Изчезнах за известно време... Просто за малко се отделих от цивилизацията. Е, не досега, но чак сега намирам време и желание да пиша в блога.

Три дни бях на Витоша с един специален човек по един много-много-много (3 пъти "много") специален повод. Колко много красота, колко много спокойствие... отдавна не е минавало толкова време наведнъж без да изпитам нито едно лошо чувство. Беше върховно там горе. Бяхме на "Зведица", но и ходихме много- единият от трите дена си направихме 7-часов преход. 

Гледките бяха невероятни. Снимахме доста неща, които ще кача в блога си. За жалост най-красивите, които видяхме не успяхме да снимаме... съдба! Но и повод да се качим пак! Може и да не е там, но някъде горе...

Връщането тук беше като събуждане....... когато човек отново поема по безкрайно познатия път след един много красив сън- тридневен и двунощен!
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1626 Коментари: 0 Гласове: 0
Натъкнах се на много интересен постинг за наглостта на крадци при обир на апартамент, в който има жена и дете, тук. Това е блогът на ady (ady.blog.bg).

Изразявайки отвращението си от случилото се, някои хора (май първо бях аз) предложиха като решение личното оръжие. Много други не се съгласиха, като казаха, че оръжията причиняват много невинни жертви чрез инциденти, а и в България ще те затворят, ако се защитиш така. 

Какво мислиш- ЗА или ПРОТИВ личното оръжие?
Категория: Лични дневници
Прочетен: 6334 Коментари: 16 Гласове: 0

Просто няма как да не го напиша това. :) Всички сме чували методите за печелене на електорат- какви ли не истории от какви ли не краища на България. Ето една, разказана от непосредствен участник.

На човека и няколко негови колеги му дали задачата да спечели гласове в район с предимно циганско.. (извинете, да не обидя някого) ромско население в южна България. Няма да му казвам нито името на човека, нито професията, за да не открие тук постинга и да се окаже, че съм използвал информация лично за него, без негово разрешение. Няма как да го питам за това, а не е редно тогава да го споменавaм поименно... Той твърди, че представял дясна партия. В същия район действала вече и лявата партия. Ясно е и двете кои са... Как процедирали- главната представителка на лявата партия предвождала керван с кебапчета и бира и с пликове с по 20 лева, за да зарибяват ромите. Нашият човек също бил въоръжен с кебапчета и бира (по-евтинка естествено, както той сам се изрази) и пликове с по 5 лева. И оттук нататък почна историята за голямото надбягване. Защото, където отидел екипът на нашия герой, ако е минала вече другата партия, бил посрещан от група хора, добре снабдени с развалени домати и яйца. Естествено се случвало и така, че дясната партия също била първа на някои места, където след това посрещали чуждия екип с развалени неща :)

В крайна сметка никой не се отървал незамерен, неуцелен или немиришещ на стари домати... и яйца. В крайна сметка всички роми се оказали и с по 20 или съответно 5 лева по-малко, защото не се усетили, че преспокойно могат да приемат и едните, и другите пратеници. Това би означавало и двойно повече кебапчета за тях, но пък нямаше да го има веселото замерване.

Тук повече коментари няма да оставям. Не искам да натоварвам с никакви политически пристрастия историята. Пиша я както я чух от човека, който твърди, че е участвал в нея. Нямаше как да не я напиша... :)

Категория: Политика
Прочетен: 2567 Коментари: 3 Гласове: 0
Последна промяна: 26.04.2007 14:05

Първа година студент съм. Налага ми се да уча от учебник някои неща по една много интересна за мен дисциплина. По време на лекции е достатъчно интересно, не винаги полезно и по темата, но това е друг въпрос... С други думи лекторът може да задържи вниманието на студентите. Аз СУПЕР много се интересувам от неговата дисциплина и с много голямо желание сядам да чета това, което ни е казал да четем от учебника- неговия естествено. И дотам!!! Толкова сухо, толкова гадно, няма как да си задържа вниманието в текста. При положение, че за мен е така, а подхождам изключително положително към материала, какво ще стане ако седне да чете някой, на който хич не му е до това? Как по дяволите да извадя информацията от този учебник, като направо текста ми се размазва пред очите и почвам да заспивам само след 2 минути?! И кафето не помага, заболя ме корема вече!!! :)

 Извод: 

1. Не всеки, който говори интересно, говори смислено;

2. Не всеки, който може да говори интересно и има научна титла, може да пише;

3. Не е задължително интересът към нещо да обуславя лесното му възприемане (понякога има други- уж второстепенни- фактори, които стават незаобиколими)! :)

Категория: Лични дневници
Прочетен: 1499 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 11.04.2007 16:00
Интересувам се от политика. Затова реших да потърся блогове на български политици и политически ориентирани хора. Това, което искам да намеря е аргументиран сблъсък на разбирания по актуални проблеми, сблъсък на идеи и идеали между дясното, центристкото и лявото политическо пространство. Много лесно открих дясно-ориентирани блогъри. Това е хубаво! Но за жалост с тях си останах. Не успях да намеря нито леви, нито центристки такива! Всъщност намерих блога на Ивайло Калфин, който също ще следя, но той не ми върши много работа, защото предпочитам държавно необвързани блогъри. И така, ако някой може да ме насочи към леви и центристки привърженици, които поддържат горе-долу приличен блог, моля Ви пишете ми!
Категория: Политика
Прочетен: 1908 Коментари: 3 Гласове: 0
Имам проблем, закъснявам. За всичко, просто закъснявам. Имах една скапана работа на едно не чак толкова скапано място, където ми свикнаха... После обаче почнах друга- хубава работа на много хубаво място и проблемът вече не остана незабелязан. Редовните 20 минути закъснение, които първо бяха само 10, после 15 (то е като с наркотиците- привикваш) ми вгорчиха живота! Излязох от ситуацията с нещо, което пробвах преди години, но ме мързеше да го правя, защото тогава не беше толкова необходимо. Работният ми ден започва в 08:30. Аз обаче вече не се опитвам да стигна до работа в 08:30, а в 08:00! Все си втълпявам, че тогава започва денят. За да стигна навреме трябва да съм излязъл от нас в 07:40. Аз винаги успявам да изляза едва в 08:00. Така съм на работа в 08:20. Реално съм на работа 10 минути по-рано отколкото трябва, но всъщност пак съм закъснял с 20 минути за насрочения от мен час. Така едновременно спрях и не спрях да закъснявам. Сега ако почна да го прилагам това и за другите ми задължения... хората около мен ще бъдат доста доволни! :) Пък и продължавам да работя върху себе си с беглата надежда просто да спра да закъснявам и относително, и реално!
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1911 Коментари: 1 Гласове: 0
Хареса ми мисълта, че светът има нужда от повече комуникация (от филмчето в google video "Blogumentary"). Аз имам нужда от повече комуникация- със себе си! Като малък имах дневник, писах много рядко! Но след години ми беше много интересно да видя как съм мислил на 12, на 14, на 17... Какво ме е занимавало тогава! Това беше като отражение в емоционално огледало и то за миналото! Сега пак имам нужда да се видя така. Да видя мислите си написани пред мен, иначе винаги се изплъзват някакси повърхностно, незабелязано! Седя, пиша и мисля. Може би нямаше да се замислям толкова, ако не трябваше да поствам текста на публично място. В крайна сметка целта ми е да открия себе си!
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1231 Коментари: 0 Гласове: 0
И ПАК са предложили на ПОРЕДЕН мой познат да даде известа сума, за  да си мине кормуването на шофьорските изпити.. А управляващите продължават да се чудят как да променят формата на този изпит, за да може евентуално да се намалят жертвите по пътищата. Не формата на изпита- начинът на обучение е важен! Защото сега формулата е много проста- почваш курса и не ти предават нужните умения (за градското), караш си, кефиш се, а инструкторът е винаги много доволен. Идва изпита и дотам.. После ти казват "ми ти май се стресна нещо, досега не си карал така". Естествено идва моментът за допълнителни часове и допълнителни пари за инструктора :) А той щастлив, ентусиазиран!!! И ако в рамките на 2-те задължителни кормувания той не успее да ти предаде нужното следва: "Виж, ти така и така няма да си минеш изпита, я дай 50- 200 лв. (зависи от благосъстоянието на жертвата :)))), аз ще ги дам на изпитващия от ДАИ и всички ще са доволни! " И хората дават- какво да правят! Има упорити, които на третото късане са дали заплати за половин година, а заветната книжка още не се вижда... Но това трябва да се прекрати! Не само защото хора, които не могат да карат излизат на пътя, но защото колкото по-рано хората като мен на 19-20 години се активизират против НАГЛОСТТА на разни тарикати, толкова по-малко вероятно ще бъде, когато жените ни раждат деца (един далечен светъл ден) да се налага да даваме по 200 лв. подкуп на служител от болницата, за да им слагат упойка...с надеждата да оцелеят!!! А сега си има специален телефон за сигнали за корупция, който се надявам да открия най-накрая :) Пък дано и да се наложи култура на нетърпимост към корупцията...
Всичко е възможно ("няма невъзможни неща")
Категория: Други
Прочетен: 2275 Коментари: 3 Гласове: 0
Последна промяна: 20.11.2006 17:06
Търсене

За този блог
Автор: impheatus
Категория: Лични дневници
Прочетен: 119742
Постинги: 19
Коментари: 70
Гласове: 485
Архив
Календар
«  Април, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930